"Трансформирай паметника пред НДК" е конкурс, който Трансформатори организираха тази есен.

Резултатите от него бяха обявени в рамките на SAW 2012. Тук може да видите всички проекти, вкл. и 3те печеливши. За мен лично участието в този конкурс имаше смисъл поради няколко основни причини:
Първо, защото е непоносима тенденцията да се стопяват в публична омраза факти от миналото. За добро или лошо, нещата са били, каквито са били, и ние сме, каквито сме. От всичко това след нас остават следи, вкл. и в материалната ни среда - сгради, паметници, пространства. Те дават идентичност и от нас зависи как ще "оцветим" тази идентичност. Дали ще се преборим да погледнем на нещата, които не харесваме, с нови очи и свеж поглед, или ще дълбаем и ще рушим първосигнално всичко, от което ни е срам. Така се случи с мавзолея... Дано не се случи така с паметника пред НДК. 

Второ, защото пространството пред НДК заслужава специално отношение, много по-специално от това, което получава в момента. Защото този конкурс за мен беше това, което най-вероятно няма да се случи в близко време - конкурс И за пространството пред НДК. За това как то може да има друг, по-богат живот. Повечето проекти от конкурса изразяват и отношение към това пространство, може би дори цялостно отношение към публичните пространства в София - липсите и възможностите. В този смисъл конкурсът за мен не беше просто въпрос "какво да правим с паметника", а беше по-скоро "трансформирай погледа си към това, с което си свикнал". Лично аз не си представям как някой от проектите се готвят да бъдат реално изпълнени - те всички са повод за диалог, и то диалог не просто върху съдбата на паметника. Авторът на паметника - В. Старчев - е този, който по право ще реши неговия "нов облик"

Трето, защото аз лично не споделям тази бурна омраза към паметника. Участвайки с идея, искам да покажа, че според мен има място и живот за него. Идеята на проекта не е да направи паметника по-красив, лицеприятен или лъскав, да замаже някои негови черти. Идеята по-скоро е да се провокира отношението към паметника като цяло. Внасяйки нови идеи в организма му, да се остави в състоянието, което времето му е отредило. Като настоящ център на полемики и разнопосочни чувства, да продължи да е проводник на идеи, настроения и нагласи, но в по-цивилизован ред. На това е отражение медийната обвивка, която проектът ни предлага. Макар тази обвивка по-скоро да цели да обвие обществото, а не самият паметник... Ето я самата идея:

 

София ГРИД

 

3то място в конкурса "Трансформирай паметника пред НДК"

проект: Мариана Сърбова, 

с участието на арх. Гергана Тилева

 

Архитектурата на 20-ти век се опитва да материализира движението, потоците, динамиката, вътрешния живот на сградата чрез скулптурни изразни средства. С напредъка на цифровите технологии този сценарий търси и друга стилистика – тази на потока от информация. Комуникацията изисква разпознаваем език.

Стандартният подход на връзка със съществуващата среда чрез форма, материал, цвят и др. се допълва от медийни характеристики като съдържание, звук, начин на взаимодействие със средата и хората. Появяват се сгради, които вместо статични „материални“ фасади, притежават динамични „медийни“ фасади, опитващи се да комуникират с нас. Този „дигитален слой“, за който стана въпрос по-рано в много директен смисъл се превръща в обвивка на сградата – нейна контактна зона с околното пространство. Това пространство на общуване вече има не само физически аспект, а и социално-културен, влагайки допълнително измерение в архитектурния контекст.

Имайки предвид, че едно от доста малкото обществени пространства в София е площадното пространство пред НДК, при това с недостатъчно използван потенциал, както и че една от причините може би за това е пре-дискутираният паметник „1300 Години България“ на проф. В. Старчев, към който се насочва много негативна обществена енергия, то един възможен сценарий е реконструкцията му с помощта на подобни медийни средства. Това изисква внимателно преосмисляне и проектиране съобразно всичко изложено дотук. Но като резултат би могло да се получи съживено и съвременно площадно пространство, в смислена връзка със самия НДК като културен център, със самостоен акцент – паметникът – който може да бъде носител не само на исторически идеи, но и на съвременни, и около който разнообразен тип градка активност би могла да намери своето логично място.

/из статия:

Медиите търсят „архитектурни“ екрани

/Brainstroming върху въпроса дали и как архитектурата се променя в

медиализираното ни общество, как влияе на/ се влияе от повсеместната

информационна среда/“

автор: Мариана Сърбова

по повод Научна Конференция във ВСУ - София, състояла се на 05.06.09/

 

СОФИЯ ГРИД

Идеята е, използвайки мрежа /грид/ от LED светлини, както и опцията южните наклонени повърхнини да се покрият с фотоволтаични панели, да се образува обща функционираща система – СОФИЯ ГРИД. Тя представлява многомерен градски екран за дигитални видеа, създанени специално за грида/града.

Видеата ще бъдат правени по разработен за целта“шаблон“, за да се излъчват върху паметника. Ще има отворена покана за артисти.

Този дигитален слой се надгражда над стоманената конструкция на паметника.

По този начин ще се появи нов живот и смисъл на скулптурната форма.

Паметта за 1300 години България ще прелее в съвременна градска памет.

Пространството около паметника ще се оформи като място на срещи с инфопункт за София.