Морски

изложба, Чайна, Бургас

 

2013

 

Това е една много емоционална за мен изложба. Някои картини се появиха преди няколко години, а някои съвсем скоро. Те се родиха, защото обичам морето. Обичам да го рисувам, да го наблюдавам, да го преживявам. Вярвам, че морето е жива реалност и диалогът с него е много интересен. То има свой характер и настроения и ако те допусне до себе си, се чувстваш като при приятел, като в съкровищница, като в библиотека с хиляди томове. То слуша внимателно как ти комуникираш с него.

 

Морето съдържа в себе си безкраен брой пътища, послания, истории, животи. Докосва безброй пристанища и влива в тях всички тези пътища, послания, истории и животи.  Пристанищата са места на границата, имат особена енергия. Те чакат, изпращат, съзерцават, разпределят, бързат, товарят и разтоварват истории, стоки, съдби. През морето.  Морето е оформило бреговете, корабите и техните пътища.

 

Морето може да разделя, може и да свързва. Може да тегли, може и да плаши. Може да примамва, може да подлъгва. Може да приласкава, но и да се бунтува. Да завладява въображението, да води до нови земи, да запазва тайни, да отправя предизвикателства.

 

Морето ражда същества. Морето променя съществата, които са го докоснали. То създава екологии от създания, които се хранят чрез него, които общуват чрез него, които не могат да дишат без него. То може да отнема животи. Да създава легенди. То е направило хората силни и дръзки. Морето помни всичко, попаднало в него. Понякога измива, понякога стопява, понякога поглъща в дълбините си. Запазва и променя едновременно. Запазва се и се променя едновременно. То дава свобода, поставяйки ограничения. То има брегове, но няма граници.

 

юни 2013